Разпределение
Урок 2
1 задача
Учителят насочва вниманието към картинките в първата и третата колона, като коментира с учениците, какво е изобразено на тях. Това е необходимо за изясняване съдържанието на някои изображения, като най-долните, които са химически съединения. След това се коментира какви изображения има в средната колона, като целта е да се наложи мнението, че това са различни начини за описания на обекти - българската азбука, египетски йероглифи, музикални ноти, Менделеевата таблица. Учениците се оставят сами да изпълнят задачата. Учителят в заключение коментира понятията азбука, съобщение, кодиране.
2 задача
Задачата се поставя за самостоятелно изпълнение, като при необходимост учителят подсказва - английска азбука, китайска (японска) азбука, гръцка азбука, морзова азбука, жестомимична азбука, брайлова азбука.
След попълване на таблицата, учителят извиква на дъската ученици, които са намерили по-оригинални решения да ги демонстрират.
3 задача
По задачата се работи колективно, като се коментира всяка една от снимките, започвайки от снимката на животно, което е КОН. След това се коментира снимката на политика, чието последно име е КОН, но в английския се произнася като „кох”. На снимката под политика е изобразено химичното съединение калиева основна, което в химията се записва като КОН.
Преди да се коментира последната снимка учителят може да постави въпроса ”Възможно ли е и последната снимка да има нещо общо с думата КОН?”. Като начина за намиране на отговора може да се предложи учениците да потърсят изображения в интернет по думата КОН, написана на латиница. В резултат на това би трябвало да се стигне до отговора, че на тази снимка е представен изглед от курортно селище в Тайван, чието второ име е КОН.
Изводът, който учителят трябва да формулира в резултат на работата по задачата, че в различните азбуки е възможно да се използват едни и същи символи, но те имат различно значение и ако не се използва правилната кодировка, то може да не се получи вярна информация.
4 задача
Задачата се поставя за самостоятелно изпълнение от учениците, като се очаква те да стигнат до думата ТОР, която за снимките в първите две групи е написана в английската азбука, а за третата в българската.
5 задача
Задачата се поставя за самостоятелно изпълнение, като се очаква учениците да въведат определение за думата знак, като:
6 задача
Задачата се решава колективно, като отговорите, които се очакват да формулират учениците са:
1. само думата COMPUTER
2. другите съобщения са написани на азбуки, които не могат да се разчетат, тъй като са използвани непознати за повечето хора кодировки
3. бар кода може да се разчете само от машина, но не и от човек, тъй като знаците, които се използват са трудни за разчитане, докато при морзовата азбука и двоичните кодове може с подходящата кодировка да бъдат разчетени от човек
4. в първото съобщение е използвана морзовата азбука, във второто - бар код система, в третото - английската азбука, в четвъртото - двоична азбука
5. морзовата азбука има три знака - точка, тире и интервал, който разделя буквите; бар кода има различен брой знаци, но по-често се използва 128 различни по ширина черти; английската азбука има 27 букви; двоичната азбука има два знака - 0 и 1.
7 задача
Учителят подава насоки за изпълнение на задачата - първо да се потърси в Интернет какво представлява шифъра на Юлий Цезар, а след това да се направи таблица със съответното изместване. Сентенцията, която е кодирана е „Omne initium est difficile”, която в превод означава „Всяко начало е трудно”.
В края на часа отново се припомня, че към урока има задача за домашна работа, която трябва да се изпълни.